Дишането е основен жизнин процес, чрез който организмите си набавят енергия.
Тя е необходима за извършването на жизнено важни процеси в организма: делене на клетките, храносмилане, мускулно съкращение, предаване на нервни импулси и др.
І. Устройство на дихателната система
Дихателната система започва да функционира от първото изплакване на детето. Тогава то за първи път вдишва и изпълва с въздух белите дробове.
Дихателната система се състои от:
нос (външен нос и носна кухина);
горна и средна част на гълтача;
гръклян;
трахея;
бронхи;
бронхиоли и
централни дихателни органи (бели дробове).
- Външния нос е образуван от горночелюстните кости, носните кости и хрущяли. Хрущялите оформят два отвора – ноздри, които са постоянно отворени и през които се вдишва атмосферния въздух. Отвътре ноздрите са покрити с кожа и груби косми.
2.Носната кухина е разделена чрез отвесна преграда на лява и дясна половина. Преградата е изградена от решетъчната кост, ралника и хрущяли.
Всяка носна половина, чрез напречни непълни прегради, допълнително се разделя на ходове, в които се отварят кухини (синуси) на няколко кости.
Носната кухина е покрита с многослоен ресничест епител,чиито реснички трептят по посока навътре. Космите и ресничките са важни приспособления за очистване на вдишвания въздух от прашинки и микроорганизми. В носната кухина се отварят слузни жлези, които я овлажняват. По лигавицата секретирана от слузните жлези полепват всички прашинки и микроорганизми т.е. въздуха се пречиства.
Носната кухина е богата на кръвоносни съдове, които затоплят въздуха.
Ето защо дишането през носа е от важно значение. В носната кухина въздуха вдишан от атмосферата се затопля, пречиства и овлажнява.
3.Гълтач – носната кухина посредством два отвора наречени хоани се свързва с гълтача и по-точно с горната му част – носоглътката.В нея се намира третата сливица,в която има голям брой лимфоцити.Те изпълняват защитна функция,тъй като притежамат фагоцитиращи клетки,които унищожават болестотворните микроорганизми.
В средната част на гълтача се кръстосват дихателния и храносмилателния път.
Долната част на гълтача се свързва с гръкляна.
4.Гръклян – разположен е в предната част на шията. Изграден е от хрущяли, мускули и лигавица. Най-голям е щитовидния хрущял. Той има формата на щит,чийто горнопреден ръб е по-изпъкнал при мъжете т.н.адамова ябълка.
Тъй като ръбът на щотовидния хрущял е по-изпъкнал при мъжате,при тях гласовите връзки са по-дълги – 22-24 мм , отколкото при жените – 15-18 мм. Удължаването на гласовите връзки при мъжете става през пубертета и води до мутации в гласа. След 20 годишна възраст става вкостяването на хрущялите на гръкляна.
Отгоре върху гръкляна се намира хрущялно капаче, наречено надгръклянник. При преглъщането то затваря входа на гръкляна и благодарение на това в него не влиза храна. Вътрешната повърхност на гръкляна е покрита с ресничест епител.
В най-тясната средна част на гръкляна се намират гласовите връзки, между които има цепковиден отвор,наречен гласова цепка.
Гласът се образува от трептенията на гласовите връзки,предизвикани от преминаващият от белия дроб към носа въздух.
5.Трахея – от гръкляна въздуха преминава в тази цилиндрична тръба с дължина 12 см. Образувана е от хрущялни полупръстени,обърнати с отворената си част назад към хранопровода. Те държат трахеята винаги отворена. Краищата им завършват с гладка мускулна и съединителна тъкан. Помежду си хрущялните дъги се свързват с еластични влакна. Това позволява на трахеята да се удължава при преглъщане или да се извива при движение на главата.
Лигавицата на трахеята е покрита с ресничест епител, в който се отварят слузни жлези. Движението на ресничките е насочено навън към устата и благодарение на това попадналите в нея прашинки се отстраняват от дихателните пътища.
- Бронхи. Бронхиално дърво.
В долния си край трахеята се разделя на две тръбички, наречени бронхи. Бронхите имат същият строеж като трахеята. Всеки бронх навлиза в съответния бял дроб (ляв и десен), където се разклонява дървовидно на по-малки бронхи, а те пък от своя страна на още по-малки клончета – бронхиоли. Последните нямат хрущялни пластинки.
Трахеята, бронхите и бронхиолите образуват бронхиалното дърво.
- Алвеоли – най-малките бронхиоли завършват с разширения,съставени от тънкостенни белодробни мехурчета – алвеоли.
Стените на алвеолите са изградени от епителни клетки, от външната страна на които има тънка мембрана от кръвоносни капиляри.
В белите дробове на човека има около 700-750 милиарда алвеоли. Диаметърът на една алвеола е около 0.1 мм. Нормално тяхната вътрешна повърхност е влажна.
Това има важно значение за транспорта на кислород и въглероден двуокис през стените им.
- Белите дробове са разположени в гръдния кош и заемат 4/5 от гръдната кухина.Имат форма на разполовен надлъжно конус.Основата им лежи върху диафрагмата,а заоблените им върхове се издигат 2-3 см.над ключицата.В белите дробове влизат : бронхите,белодробната артерия и нерви; а излизат : белодробните вени и лимфни съдове.
Левият бял дроб е по-малък от десния тъй като в долната му част се намира сърдечната вдлъбнатина, където е разположено сърцето.
Отвън белите дробове са обвити с тънка ципа: белодробна плевра. Тя се състои от два листа.
Единият плътно прилепва към белите дробове (вътрешна плевра), а другият покрива вътрешната повърхност на гръдния кош (външна плевра). Това има важно значение за дишането. Между двете плеври остава малко пространство изпълнено с течност.
Тя улеснява движението на белите дробове при дишане.
В бронхиалното дърво, което се намира в белите дробове върху алвеолите и върху белодробната пливра има изобилие от еластични влакна, които учстват в свиването на белите дробове при издишване.
ІІ.Функции на дихателните органи
В човешкия организъм съществува равновесие между количеството на получената и количеството на изразходваната енергия. За енергийните процеси е необходим непрекъснат приток на кислород към клетките.
При окислението на веществата в клетките се отделя въглероден двуокис, който трябва да бъде отстранен.
Газовата обмяна в организма е основна функция на дихателната система. Благодарение на нея се поддържа:
- постоянството на телесната температура;
- водното съдържание в организма.
Набавянето на кислород и отстраняването на въглеродния двуокис се осъществява чрез газова обмяна в белите дробове.
Газовата обмяна в белите дробове се извършва като кислорода от алвеолите преминава през стените им, а след това и през стените на капилярите,които ги обхващат отвън. Така кислорода попада в кръвта, а въглеродния двуокис от кръвта се придвижва в обратна посока към алвеолите.
Двата газа преминават чрез дифузия, от място където съдържанието им е по-високо, към място където съдържанието им е по-ниско. Важни фактори за тяхната нормална обмяна са влажността на алвеолите и пропускливостта на стените им.
Кислорода се пренася от еритроцитите, след като се свърже с хемоглобина в посока към сърцето, а въглеродния двуокис се превръща главно във въглеродна киселина и нейна сол, която се разтваря в кръвната плазма. В такава форма той се пренася от тъканите до белите дробове.
Газова обмяна в тъканите
Газовата обмяна в тъканите се осъществява чрез дифузия. Кислорода се освобождава от хемоглобина и преминава през капилярните стени в тъканната течност, а от там през клетъчните мембрани – в клетките.
Транспортът на въглероден двуокис се осъществява по обратен път.
Така артериалната кръв се превръща във венозна. Достигнал в клетките кислород се използва за окисление на хранителни вещества, при което се освобождава енергия.
Кожно дишане
Под кожно дишане разбираме газообмена между човешката кожа и въздуха. Чрез кожното дишане се поема кислород от въздуха, възлизащ на 0.5 – 1% от кислорода, поеман през белите дробове и се отделя 1.5 – 2% въглероден двуокис.
Участиета на кожата в газообмена е незначително. При тежко изгаряне и други болестни състояния на кожата, организмът страда не от нарушено дишане, а от обезводняване, интоксикации, инфекции.
Все пак е известно, че при белодробни заболявания, при които имаме затруднено белодробно дишане, кожното дишане се засилва. Чистата, здрава и с ненарушена цялост кожа улеснява нормалното кожно дишане.
